Закон за счетоводството, 2011, 2012

Раздел I "а". Колективно управление на права (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.)

Раздел I "а". Колективно управление на права (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.)

Раздел I "б"

Особени случаи (Нов - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.)

Глава дванадесета "б".
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ (НОВА - ДВ, БР. 25 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 25.03.2011 Г.)

Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., предишен текст на чл. 21, доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му по всяка друга електронна съобщителна мрежа и за предоставянето на електронен достъп до него по реда на чл. 18, ал. 2, т. 10 от същата организация без заплащане на отделно възнаграждение, при условие че предаването се извършва едновременно с излъчването, изцяло и в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото на излъчване. Не се дължи отделно възнаграждение в случаите, когато в рамките на полученото разрешение по предходното изречение първоначално предаване, съответно електронният достъп до произведението се осъществява от друга организация и това е единственият начин, по който то достига до крайния потребител. (2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Извън случаите по ал. 1 разрешение за препредаване на произведение по всички други електронни съобщителни мрежи едновременно с излъчването или предаването му, изцяло и в непроменен вид, от друга организация, се дава само чрез организация за колективно управление на авторски права, освен в случаите, когато правата за предаване на произведенията са отстъпени на доставчиците на медийни услуги в съответствие с чл. 91, ал. 5. (3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Когато автор е предоставил правото на препредаване по кабел на свое произведение на продуцент на звукозапис или на филм, или на друго аудио-визуално произведение, предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което препредава това произведение, дължи на автора възнаграждение отделно от всяко друго. Всеки отказ от такова възнаграждение от страна на автора е недействителен. Правото да събират това възнаграждение може да бъде предоставено от автора само на организации за колективно управление на съответната категория авторски права. (4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Възнагражденията по ал. 3 се събират само чрез организации за колективно управление на съответните категории авторски права. Размерът и начинът на плащането му се определят по споразумение между тези организации и задължените предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. (5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Разпоредбите на ал. 2, 3 и 4 не препятстват сключването на споразумения за разрешаване препредаването на програми между радио- и телевизионните организации, осъществяващи първоначалното излъчване или предаване на собствени програми, и препредаващите предприятия. Когато правата за препредаване на произведения, включени в програмите на радио- или телевизионни организации, са им надлежно отстъпени, разрешението, дадено от организациите, включва и тези права.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път обхваща и правото то да бъде включено в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до Земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност на излъчващата организация, по начин, позволяващ приемането му от публиката. Допустимо е приемането на сигнала от публиката да се извършва чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата, но само ако авторът е отстъпил на тази организация посредник правото да излъчи произведението по безжичен път, да го предаде по всякакъв вид електронни съобщителни мрежи или да го изпълни публично по друг начин. В тези случаи организацията, изпращаща сигнала до спътника, не дължи възнаграждение. (2) Когато сигналът по ал. 1 е кодиран, разрешението се счита за дадено само при условие, че декодиращото средство се осигурява от излъчващата организация или с нейно съгласие.

Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Работодателят или органът по назначаването има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. Работодателят или органът по назначаването може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната му дейност. (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Когато възнаграждението на автора по времето, през което е създал произведението по ал. 1, се окаже явно несъразмерно на приходите по смисъла на чл. 38, ал. 2, реализирани от използването на произведението, авторът може да поиска допълнително възнаграждение. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.

Индустриална зона Соколовец гр. Сандански

Tel

www.interplastgroup.com

Чл. 96а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) При нарушение на авторско право, сродно на него право или право по чл. 93в или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът, по искане на носителя на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може, без да уведоми лицето, по отношение на което се иска обезпечителната или привременната мярка за това, да допусне и някои от следните мерки: 1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на произведение, обект по чл. 72 или база данни по глава единадесета "а"; 2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) изземване на екземплярите от произведението, от обектите по чл. 72 или от базата данни по глава единадесета "а", за които се твърди, че са неправомерно възпроизведени, негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите, както и други доказателства от значение за доказване на нарушението; 3. изземване от употреба или запечатване на оборудването, за което се твърди, че се използва или ще се използва за извършване на нарушения; 4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Допускането, налагането и отменяването на обезпечителните или привременните мерки стават по реда на чл. 389 - 403 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо и доколкото този закон не предвижда друго. (3) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Обезпечителната или привременната мярка забрана за извършване на дейността се налага със съобщаването и от съда. (4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Обезпечителните или привременните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане обезпечението на ответника в тридневен срок от постъпването на молбата на ищеца до съдебния изпълнител. Обезпечителната или привременната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта и. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство. (5) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Ищецът или негов представител имат право да присъстват и съдействат при налагането на обезпечителните или привременните мерки. (6) (Отм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) (7) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Ако се установи, че наложена обезпечителна или привременна мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да и заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. (8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Обезпечителна или привременна мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване. (9) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Носителят на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, е длъжен да не разгласява информация, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.

От Националната агенция по приходите съобщиха, че за първи път през тази година фирмите и самоосигуряващите се лица, които ползват помещения под наем, ще са задължени да внасят авансовия данък върху доходите на своите Наемодатели. Досега задължението беше на физическите лица – Наемодатели.

С промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които влязоха в сила през тази година, фирмите ще имат задължението да внасят авансово 10% от размера на наема, който заплащат на своите хазяи. Размерът на дължимия авансов данък се определя, като от сумата за наем се извадят 10% нормативно признати разходи и оставащата разлика се умножи по данъчна ставка от 10 на сто.

При удържането на авансовия данък, върху дохода от наем, предприятието или самоосигуряващото се лице се задължава да издаде на своя Наемодател сметка за изплатени суми и служебна бележка за изплатените доходи и удържания данък.
Данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа, се внася до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е удържан.

Физическите лицата, които са отдавали помещения под наем през изминалата 2010 г., трябва да декларират доходите си пред НАП до 2 май 2011 година. При подаването на годишната декларация Наемодателите попълват приложение № 4, което е неразделна част от годишната данъчна декларация.
5% отстъпка ползват тези от тях, които подадат декларацията си за доходите и внесат дължимия данък до 10 февруари 2011г. Същата отстъпка от 5% ползват и тези, които изпратят декларацията си по електронен път, подписана с електронен подпис и внесат дължимия данък в срок до 2 май 2011 г.

Ползва се само една от двете отстъпки!
Декларацията за доходите и всички нейни приложения са публикувани в www.nap.bg , във формат за електронно попълване.

Плащането на данъци по интернет изисква наличието на дебитна карта, регистрация в една от двете електронни системи за разплащане - еPay или еBg, както и в интернет-страницата на приходната администрация.
Често задавани въпроси във връзка с определяне и внасяне на авансови данък върху наем:
Кой е задължен да внася авансовия данък при изплащане на доход от наем на физическо лице - наемодател?
- Когато платец на доход от наем е предприятие или самоосигуряващо се лице, авансовият данък се удържа и внася от предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на този доход. В случай, че платец на дохода е физическо лице, задължението за авансовия данък е на самото лице, придобило доход от наем.

В какъв срок предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на доход от наем има задължение да удържи и внесе авансовия данък за този доход?
- Авансовият данък за доходите от наем се определя от предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода и се удържа при изплащането на наема. Удържаният данък се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.

Приспадат ли се 10% нормативно признати разходи от платения наем, преди да бъде определен и удържан авансовия данък от платеца на дохода?

- Да. Придобитият доход се намалява с 10% нормативно признати разходи и върху разликата се определя и удържа 10% данък.

В случай, че получателя на дохода е физическо лице с 50 или над 50 на сто намалена работоспособност, следва ли да се удържа данък от предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доход от наем?
- Ако получателят на дохода е с намалена работоспособност 50 или над 50 на сто и е представило пред платеца на дохода копие на експертно решение от ТЕЛК/ДЕЛК/НЕЛК, авансов данък се удържа след като облагаемият му доход от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа превиши 7 920 лева. Задължително условие е експертното решение да е валидно към датата/датите на изплащане на дохода от наем.

Къде трябва да се внесе данъка?

- Удържаният от платеца авансов данък се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.

По какъв код за вид плащане следва да се преведа данъка от платеца на дохода?

- В платежното нареждане се записва код за вид плащане - 11 12 13 - Данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори, наеми и др.

Ако получателите на дохода от наем са повече от едно лица, може ли удържания данък да бъде преведен в едно платежно нареждане?
- Да. Не е необходимо в платежното нареждане да се посочват идентификационни данни за получателя на доходите от наем. Това на практика се извършва в годишен аспект - при подаването от платеца на справката за изплатени доходи на физическите лица по чл. 73 от ЗДДФЛ.

Какъв документ трябва да се издаде от платеца на дохода за удържания данък?

- Предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от наем, издава за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които се предоставят на лицето, придобило дохода от наем.

Ако наемодателят е самоосигуряващо се лице, следва ли да издава документ за получения доход от наем от предприятие или самоосигуряващо се лице?

- Не следва да се издава документ по реда на чл. 9 от ЗДДФЛ. Единствено платеца на дохода е задължен да издаде сметка за изплатени суми и служебна бележка.
Ето и каква документация трябва да се подготвя ежемесечно:

"Сметка за изплатени суми" и "Служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ"